Еквадорски находки всяват смут в научните среди

февр. 5, 2014   //   от ПО ПЪТЯ НА ПОЗНАНИЕТО   //   история и археология, Статии  //  No Comments

Голямо съкровище от древни артефакти е успяла да открие експедиция, водена от Елиас Сотомайор през 1984 г. В еквадорския планински масив Ла Мана, в тунел на дълбочина повече от 90 метра са открити 300 изделия от камък. До момента не установена точната възраст на находките. Но е сигурно, че те не се отнасят към нито една от културите на този регион. Символите и знаците, изсечени на камъните, явно се отнасят към санскритската култура, но не към късната й версия, а по-скоро към ранната. Редица учени определят езика на находките като „пра-санскрит”.

То този момент санскрит никога не е свързван с американския континент, по-скоро е отнасян към културата на Европа, Азия и Северна Африка. Счита се, че древната египетска писменост е построена именно на неговата основа. Учените все още се опитват да „свържат” тези центрове на културата и да изяснят произхода на загадъчната находка.

Разстоянието от Ла Мана до Гиза е 1/3 от окръжността на Земята. Самото име Ла Мана не е типично за местата, където масивът е разположен и не носи никакъв смислов заряд в местните езици и диалекти. Но в санскрит „мана” означава „ум” със значение на „разум”. Учените предполагат, че названието е дошло до съвременните обитатели на региона от техните предшественици, вероятно попаднали в Америка от Азия.

Необичайна за Централна Америка е и самата находка. При всички сходства между американските и египетските пирамиди, те имат и редица технически различия. Откритата от Сотомайор каменна пирамидка изцяло напомня по форма огромните пирамиди в Гиза. Но и с това нейните загадки на свършват. В горната й част е изобразено отворено око или, според мистичните традиции „всевиждащото око”. По този начин пирамидката, намерена в Ла Мана, е точно изображение на масонския знак, известен на целия свят от банкнотите от по 1 долар на САЩ.

Още една поразителна находка на тази експедиция е изкусното каменно изображение на кралска кобра. Всичко е много загадъчно защото кралски кобри в Америка няма. Те обитават влажните тропически гори на Индия. Но качеството на изображението не оставя и най-малко съмнение в това, че художникът лично е видял тази змия. В такъв случай или предметът с изобразена на него змия, или художникът трябва да са се преместили от Азия в Америка през океана в най-древни времена, когато за това никакви средства не са съществували. Загадките се множат!

Възможно е отговора да подскаже третата потресаваща находка на Сотомайор. В тунела на Ла Мана е открит един от най-древните глобуси на Земята, също от камък. На не съвсем идеално кълбо, за което майсторът явно не се е старал, върху окръглен речен камък са нанесени познатите от училище изображения на континентите. Но даже на неспециалистите веднага се хвърлят в очи и различията. Ако очертанията на Италия, Гърция, Персийския залив, Мъртво море и Индия малко се различават от днешните, то от крайбрежието на Югоизточна Азия в посока на Америка планетата изглежда съвсем различно. Огромни площи земя са изобразени там, където днес се плиска безбрежно море. Карибските острови и полуостров Флорида въобще отсъстват. Малко по-ниско от екватора е разположен огромен остров с площта, примерно, на Мадагаскар. Съвременна Япония е част от огромен материк започващ от бреговете на Америка и простиращ се далече на юг.

Възможно е това да е легендарният континент Му, чието съществуване в древността предполагал японският учен М.Кимура. Впоследствие, твърдял той, този континент потънал в океана, подобно на Платоновата Атлантида. Впрочем, редица учени предполагат, че точно Му е описвал Платон под името Атлантида. Наличието на този материк превръща пътешествието от Азия до Америка в най-древните времена от „мисия невъзможна” в напълно възможно, осъществимо и рутинно пътуване. Генетичните връзки между американските индианци и азиатците отдавна са доказани, а наличието в древността на континент, свързващ тези части на света, спомага за тяхното обяснение. Остава да се добави, че находката в Ла Мана категорично се явява най-древната карта на света, и предполагаемата й възраст е не по-малко от 12 000 години!

Много интересна е и друга находка на Сотомайор. Това е „сервиз” от 13 чаши. Дванадесет от тях имат идеално равен обем, а 13-та е доста по-голяма. Ако се напълнят 12-те с течност до ръба, а после се прелеят в 13-та, тя се напълва също до самия ръб. Всички чаши са изработени от нефрит. Чистотата на изработката им предполага, че древните са познавали технология за обработка на камъка, подобна със съвременните стругове.

Почти всички находки на експедицията светят при облъчването им с ултравиолетова светлина. И тогава на някои от тях се появяват разноцветни изображения на звезди – по-точно: съзвездието Орион, звездата Алдебаран /най-ярката звезда от съзвездието Бик, „окото на бика”/, сдвоената звезда от звездите близнаци Кастор и Полукс. Защо точно тази област от звездното небе е привлякла вниманието на древните майстори, можем само да гадаем.

На редица находки са изобразени концентрични кръгове, отчетливо асоцииращи се със санскритската представа за мандала. „Мандала” се превежда от санскрит като „същина“ + „има“ или „съдържа“, също се превежда като „кръг-обиколка“ или „завършване“, отговарящо на тибетския термин дкил кхор и двете означават концентрична диаграма, която има духовно или ритуално значение в Будизма и в Индуизма.

Засега находките на Сотомайор пораждат повече въпроси, отколкото дават отговори. Но те за пореден път потвърждават тезата за това, че нашите сведения и представите ни за историята на Земята и човечеството са още много далече от съвършенството.

източник: burgasnews.com

Напишете коментар