Как да подобрим емоционалната си интелигентност

окт. 24, 2014   //   от ПО ПЪТЯ НА ПОЗНАНИЕТО   //   Статии  //  1 Comment

Зрелостта започва тогава, когато сме удовлетворени от това, че сме прави, без да изпитваме потребност да доказваме, че някой друг не е.

Сидни Харис

Приятели, една от най-ценните придобивки в личностното развитие е подобряването на емоционалната интелигентност (EQ). За нас темата винаги е представлявала огромен интерес, тъй като познаването на емоциите е пътят към самопознанието и себеосъзнаването. Поради тази причина събрахме полезен материал от различни публикации относно емоционалната интелигентност – какво представлява, защо е важна и как можем да я подобрим?

Авторите, които пишат по темата са много, затова заложихме само на сериозни, хабилитирани и доказани имена в сферата на психотерапията.

Емоционалните отношения (докато съдържат проекции, които следва да бъдат оттеглени) са отношения на въжделението, обременени от принудата и несвободата: от другия се очаква нещо, като по такъв начин и той, и ние самите ставаме несвободни.

Карл Юнг

Процесът на повишаване на емоционалната интелигентност лежи в основата на усъвършенстването на познавателните процеси по отношение на събитията във външния свят и тяхната връзка с преживяванията. При добро протичане на този процес става лесно осъществимо на практика успешното справяне с ежедневните стрес, агресия, страх, безпокойство (тревоги) и депресия без при това да се причиняват емоционални вреди на околните.Изграждането на емоционалната интелигентност започва с приемането на факта, че емоционалния живот е важна и неизменна част от социалния живот. След това се пристъпва към постепенното добиване на яснота за собствения емоционален живот. Този процес е съпроводен с обогатяването на емоционалния речник и по-честото използване на наименованията на различните емоции в ежедневието. По такъв начин се поема отговорност за собствените емоции и емоционални нужди. В рамките на този обучителен процес човек постепенно съумява да разкрие важните си убеждения и тяхната роля при избора му на емоционална реакция и поведенчески отговор.

Повишаването на емоционалната интелигентност води до обективно и спокойно приемане на собствените емоции, което е съпътствано от:

* освобождаване на потиснати афекти или спомени, свързани с такива афекти;

* увеличаване на личната автентичност;

* значителна увереност при проявите на творческа самоизява;

* уважение към личната и чуждата независимост;

* зачитане на различията и съобразяване с емоциите на околните.

Не на последно място, емоционалната интелигентност гарантира удачна регулация на откритостта на емоциите, придобиване на умения да се контролира степента на преживяван стрес, а оттук и откриване на необходимия баланс в междуличностните отношения. Балансът в отношенията е ключов фактор при всяка комуникация, тъй като прекалената емоционалност, съчувствие или съпричастност лесно се превръщат в пречка да се направи обективна преценка на ситуацията, да се намери най-удачното решение или пък то да бъде своевременно приложено, а прекаленото отсъствие на емоции често оставя околните с усещането за неразбиране.

Човек, който е прибавил към умствената си интелигентност и емоционална такава, преживява събитията по съвсем различен начин. Съчетанието на двата вида интелигентност предизвиква едно усещане, което преди това е по-вероятно да е отсъствало. Това е усещането за пълнота и завършеност във всяко действие. Когато емоционалната интелигентност не е достатъчно развита, човек може да се ангажира с много на брой дейности и пак да има едно вътрешно чувство, че нещо все още липсва. Тогава решава да се ангажира с още една дейност или отношение, но вътрешното чувство, че нещо още липсва пак си остава. Истината е, че не дейностите са малко на брой, а че емоционалната интелигентност има нужда от доразвиване. Тя е елементът, който дава чувството за пълнота и завършеност.

Назоваването на емоциите с истинските им имена, разграничението между интерпретация и емоция (чувство) и приемането на отговорността за собствените преживявания, са не само прояви на емоционална интелигентност, но и показател за постоянна връзка на съзнанието с истинските потребности на човек. Напредъкът във всяко от изброените отношения допринася за по-високата емоционална устойчивост, по-подходящия избор на поведение, по-качествения самоконтрол и по-ясното разбиране на позицията на отсрещната страна и дава чувството за пълнота и завършеност.Във взаимодействието с околните емоционалната интелигентност се проявява най-често под формата на адапти

вност, вежливост, отзивчивост, увереност, уважение и самоуважение, адекватно изразяване на емоциите. Друг показател за доброто ниво на емоционалната интелигентност е точното оценяване на личните сили, способности и лимити и готовността да се взимат поуки от допуснатите грешки. Човек, който демонстрира такова отношение към себе си и такава степен на себепознание, буди доверие у околните и се превръща в търсен източник за уместен съвет, трезва преценка или спокойствие, при който околните търсят подкрепа, окуражаване или решение за даден въпрос.

Емоционалното образование намалява рисковите поведения в младежка възраст.

Доц. д-р Румен Бостанджиев

В повечето цивилизовани страни по света, младите хора се подготвят от рано за отговорните им роли на семейни партньори и родители.

Тази образователна активност през последните десетилетия все повече се разбира като изграждане на две ключови компетентности. Първата е свързана с подпомагане личностното развитие на младите, развитие на чувствителността им към собствените им преживявания и преживяванията на другите, изграждането на умения за емоционална саморегулация и самоконтрол. Тази съвкупност от компетентности бе наречена от видния американски психолог Даниел Големан (преведен и на български език) – емоционална интелигентност и емоционална компетентност.

Другият вид компетентност, продължи той, чието формиране е в основата на подготовката за интимно па

ртньорство, семеен живот и родителство е социалната компетентност. Тя включва изграждане на умения за пълноценно общуване. Основен акцент в тази насока е поставен върху формирането на умения за конструктивно справяне с конфликтни ситуации, изключващи използването на насилие и ориентирани към постигане на консенсус.

Световният опит както в САЩ, така и в много европейски страни категорично показва, че социалното и емоционално образования не само създава предпоставки за по-висок успех на младежите в училище, не само намалява значимо рисковите поведения в младежка възраст като насили, зависимости, проституция и отпадане от училище, но в огромна степен създава по-добри условия за професионално и личностно развитие в зряла възраст, за изграждане на по-хармонични лични отношения, по-здрави семейства и по-доброто възпитание на бъдещото поколение.

~~~~~

Емоции за адаптиране

Създателите на различни теории за емоциите обикновено спорят, кое е първо: физиологичната реакция предизвиква емоцията или емоцията предизвиква физиологичната реакция. С други думи, ние се плашим, когато отделяме адреналин или отделяме адреналин, когато се плашим?

Но както и да отговарят на този въпрос учените, връзката е налице – емоциите са дадени на човека, за да му помагат да регулира поведението си. Особено негативните емоции и особено на древния човек. Защо? Изследователите предполагат, че:

Отвращение древният човек изпитвал, като види или опита нещо миришещо много неприятно. Затова сбръчкания нос и изкривената горна устна, както е предполагал още Дарвин, свидетелства за неволен опит да се запуши носа, за да не се чувства миризмата;

– Изпитвайки удивление, човек повдига вежди. Така в ретината попада повече светлина, следователно може да се събере повече визуална информация за необикновените събития предизвикали удивлението;

– При страх или стрес се отделя адреналин, в резултат се учестява сърцебиенето и настъпва свиване на съдовете н мускулатурата. С една дума адреналинът казва: „Сражавай се или се спасявай“;

Умението да се назовават собствените емоции и да се различават една от друга;

– Развита емпатия, т.е. способността адекватно да се реагира на емоционалните нужди на тези, с които се налага да общувате;

– И едва на последно място регулиране на емоцията. Това е способността да се намали „емоционалната буря“, да се угаси собствената агресия и фрустрация.

Всичко щеше да е наред, но по пътя, кутрето успяло да порасне. Животът силно се е променил и тези условия към, които е трябвало да се приспособяваме с помощта на описаните емоции, потънали безвъзвратно. И телесното изражение на емоциите става безполезно и дори започва да ни пречи.

Съдете сами: отделянето на адреналин изисква физическа активност, а социалните норми, диктуват на съвременния човек тихо и достойно да преживява стреса (например в работата). Да не реве, да не мята предмети, да не се нахвърля на хората и да не бяга от източника на стреса. Отвращение към храната изпитваме все по-малко и по малко. Сега отвращението по-скоро е насочено към областта на морала. Ние обикновено се мръщим, въпреки, че това изобщо не е необходимо. Да изпитаме удивление от видими предмети можем най-вече в цирка. Значително по-често източник на удивление, сега е невизуална информация.

Оказва ли се, че емоциите са тежко и ненужно наследство от предците? Много хора са мислели по този начин и са сбъркали.

Съществува ли емоционалната интелигентност?

Преди 100 години интелигентността не предизвиквала никакви въпроси, тя била синоним на умствените възможности. Но трябвало само да се замислиш, от какво точно се състоят тези умствени възможности и станало много интересно да се живее. Интелигентността започнала да се разделя и в допълнение на общите способности се появили практическа интелигентност, вербална интелигентност, способност да се действа разумно и много други.

Терминът „емоционална интелигентност“ се е появил сравнително скоро (1990 година) и предизвикал, от една стана силен интерес, а от друга не малко пререкания в професионалните среди. От една страна била някаква несериозна разновидност на интелекта, а от друга била очевидна важността да се управляват емоциите.

За съжаление или за щастие, за постигане на своите цели, най-важното е умението да се разбираме с хората, да разбираме чуждата реакция и да можем да я предсказваме, да се договаряме и сътрудничим и накрая да бъдем приятни за околните. Това далеч не всички го могат. Съществуват неща, които ни пречат за това. Например:

Невъзприемчивост към невербални сигнали. Среща се при всяко десето дете. Това е липса на чувство за личното пространство на събеседника, неумение за да установи зрителен контакт, неумение за започване, поддържане или навременно приключване на разговор и невярно тълкуване на изражението на лицето на събеседника.

Поведение свързано с оттегляне от конфликт. Хора, които се чувстват необичани, самотни, обременени от грижи, изобщо не са склони на контакт с околните. Те предпочитат да се потискат в самота, вместо да опитат да разрешат проблемите си.

Агресивност. Никой не обича агресивните, нито децата, нито по-големите. Хора избиращи агресията, като ос

новна (а понякога и единствена) реакция на случващото се, твърде бързо се оказват в изолация.

Как да подобрим емоционалната си интелигентност

Емоционалната интелигентност не е даденост, това е навик, като например умението да се брои или да се кара колело и като всеки навик може да се развие. Как?

  1. Всякакви емоции трябва да бъдат осъзнавани. Негативните емоции най-много. Можете да излъжете всеки, който искате, но не и себе си, особено когато става въпрос за социално приемливо поведение. Вие сте в правото си да признаете на себе си (и на никого другиго): „Този филм се смята за нелепа сълзлива мелодрама, но мен ме трогна ужасно много“.
  1. Какъв е речниковият Ви запас? Много ли думи използвате, за да опишете чувствата си? Опитайте се бързо да изброите десетина, какви да е емоции. Ако сте се спрели след „напрегнатост“, „страх“ и “нервност“, време е да се заемете с разширяване на речниковия си запас. Иначе, как ще се научите да различавате чувствата едно от друго, ако те дори си нямат имена?
  1. Какви изобщо могат да бъдат емоциите, можете да научите от околните. Дори повече. Изобщо не е лошо да сте наясно с чувствата на хората, с които общувате. Вие сте уверени, че на вас техните емоции са ви известни на 100 процента? А, ако се поинтересувате или споделите своите чувства и наблюдавате ответната реакция?
  1. Околните са неизчерпаем източник на разнообразни емоционални реакции. Спомнете си небезизвестният Хоумър Симпсън, които свежда възпитанието на Барт към едно, а именно с вика „Ах, ти гадино“ се хвърля да го души. В истинския живот, такова поведение не се приема като комично. Наблюдавайте известно време околните. Как те реагират на изисквания, претенции, на неприятни новини, на агресия или на комплименти. Намерете (като за начало мислено) нови начини за реакция на типови ситуации. Какви чувства могат да изразяват те?
  1. Как се справяте с локуса на контрола? Смята се, че вътрешният локус на контрола (усещането, че много в живота зависи от вас, а не от обстоятелствата), много допринася за емоционалния интелект.
Източници:
online-psychotherapy.info
medportal.ru (превод Александра Изотова)
news.bgnes.com
 
~~~~~

ДА СВАЛИМ МАСКАТА НА ЕЖЕДНЕВИЕТО! Курс за себепознание чрез личен опит

Това е курс, в който всеки ще може да си зададе въпроса „Кой съм аз?“, „Защо в

инаги попадам в тази ситуация?“. Ще имате възможност, чрез различни интерактивни занимания, чрез метода на позитивната психотерапия и различни арт терапевтични похвати да опознаете себе си, да разкриете онзи вътрешен аз, който остава някъде сгушен зад маската, която си слагаме в ежедневието – на родители, на партньори, на колеги, служители или професионалисти. Ще се докоснете до

своя фантазен свят, за който дори не сте и подозирали. Ще можете да се отпуснете, да се освободите от задръжките и да бъдете самите себе си. Ще си позволите да покажете своите прикривани черти, да изпробвате възможностите си в защитена среда и не на последно място – да се запознаете със… самите себе си!

Всичко това ще се случва като следваме индивидуалните заявки на всеки един участник. Ще търсим отговори на въпросите, които излизат от вас! Затова ще работим в малка група, не повече от 10 човека. Местата са ограничени, затова се свържете с нас, за да си осигурите присъствие от сега!

~~~~~

Емоциите, които изживяваме ежедневно могат да бъдат най-богати и разнoобразни, могат да ни заредят с положителна енергия, но могат и в следващия момент да ни подхвърлят точно на обратната крайност. Често се случва и от емоциите да зависят нашите действия и решения, а след като всичко утихне да осъзнаваме грешките и да забелязваме факти, които за трезвия ум са останали скрити. В живота си, освен това, се налага да влизаме в различни роли – на родители, на колеги, на приятели, партньори и т.н. В ролята често остава потиснат истинският ни Аз.

За да опознаем себе си, за да изведем своя Аз на светло, да съумеем да изразим емоциите си по свободен и осъзнат начин, е необходима емоционална интелигентност. Тя представлява пътя към себепознанието!

Нека си отделим време, за да опознаем себе си, да се отпуснем, да се осъзнаем и да изра

зим своите емоции по балансиран и социално приемлив начин. Очакваме ви, за да потърсим заедно отговора на въпроса: „Кой реално съм Аз?“.

Това е група в която ще имате възможност в защитена среда, с помощта на психолог да си позволите да свалите всички маски, които се налага да слагате постоянно. Когато сте на работа, от вас се изисква и очаква определено поведение, когато сте у дома, ви се налага постоянно да влизате в различни роли – на майка, съпруга, съпруг, дъщеря, син и… Сред приятели отново слагате маската на отзивчивите, подкрепящите, развеселяващите… Всеки един от вас има право поне за два часа в седмица да си позволи да бъде себе си. Да си зададе въпроси, за които все не намира време или просто се страхува от отговорите. В групата всеки един от вас ще има възможност да получи обратна връзка от непознати и непредубедени хора, като по този начин вие ще се огледате в очите и усещанията на другите.

Чрез различни интерактивни игри и арт терапевтични похвати вие ще опознаете вашите емоции, от къде идват, какво ви носят, как да ги изразяваме по-един приемлив за всички начин. Когато човек има знанието за всичко това, една голяма част от вътрешното напрежение, от безпокойството, което често изпитваме без видима причина, просто изчезва!

Включването в групата се случва след предварително интервю с всеки един участник.

Курсът ще продължи три месеца по една среща на седмица, общо дванайсет срещи. Денят и часът, в който ще се събираме, ще бъде уточнен след първоначалното интервю.

НАЧАЛО: 05.11.2014г.

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ: 3 месеца (12 сесии по 2 часа, веднъж седмично)
МЯСТО НА ПРОВЕЖДАНЕ: гр. Бургас, ул. Марагидик 14, ет. 2, Холистичен център ПО ПЪТЯ НА ПОЗНАНИЕТО

ЦЕНА: 250 лв. (възможност за плащане на вноски)

ЗА ЗАПИСВАНЕ: 0889 901 660 или  0899 022 521

Банкова сметка за плащане на таксата:

Банка ОББ
IBAN: BG10UBBS80021082929030
BIC: UBBSBGSF
Титуляр: Бра-Ман ООД
Основание: Курс по себепознание

Поради ограничения брой на участниците и спецификата на работата, моля, предварително се свържете с нас, за да се уверите, че има свободни места на телефон 0889 901 660 или по e-mail.

Водещ: Елена Дросева, психолог консултант

~~~~~

Елена Дросева – психолог консултант

Образователно-квалификационна степен:  Магистър

  • Специалност:  психологично консултиране
  • Елена Дросева е член на Дружеството по Позитивна Психотерапия в България, завършила е базисно ниво по Позитивна психотерапия и се обучава в Майсторската програма по Позитивна психотерапия.
  • Област на професионална компетентност: Работа с деца и възрастни в група и индивидуално, чрез метода на позитивната психотерапия и арт ателиета.
  • Зависимости, Психологично консултиране, Емоции и мотивация, Сексуално поведение и сексуално насилие, Насилие, травма.
 

1 коментар

  • Здравейте,
    Щефът ми изпитва садистично удоволствие да ме унижава публично. Как трябва да реагирам? А да, шефът ми е жена…

Напишете коментар