За метода Монтесори, неговата автентичност, простота и красота

мар. 8, 2013   //   от ПО ПЪТЯ НА ПОЗНАНИЕТО   //   Статии  //  No Comments

В основата на метода на работа с децата, Мария Монтесори поставя наблюдението над децата и техните потребности. Откроява, като съществено важно предоставянето на специална среда за подготовка, в която те да правят свой собствен избор с какво да се занимават, там където възрастните не им дават указания. Монтесори прави заключение, че изпълнението на интересно за детето упражнение,  винаги го довежда до максимална концентрация. В такъв момент през детето минава поток от ментална енергия. По време на тази концентрация в него се съединяват два потока енергия – психическа и физическа и това винаги е благо, това е изцеление, това е здраве. Според Мария Монтесори, ако можехме да изгледаме поне едно поколение от такива здрави деца и свободни хора, животът на планетата би се променил неузнаваемо: „Изборът се подсказва от инстинкта, който природата дава на всеки, като водач в психическото му израстване; ръководената от инстинкта дейност се развива с голяма енергия и максимален ентусиазъм, благодарение на което децата без всякаква умора изпълняват такива неща, каквито на учителката не ѝ се е присънвало да иска от тях”. Методът на Монтесори е създаден в резултат на продължителен процес от наблюдения. Тя открива, че децата обичат порядъка и дисциплината.

Мария Монтесори е и социален реформатор. Според нея детето никога не е получавало подобаващо място като творчески и социален фактор, нито пък са оценени способностите и неговата потенциална функция като строител на социума. Тя разглежда детството, като продължение на сътворението, вярата, надеждата и доверието за най-ефективните средства в обучението на децата. Едно от най-революционните открития е, че децата предпочитат работата пред играта. Когато физическите, менталните, духовните и емоционалните им нужди се удовлетворени, те растат радостни, играят и работят с ентусиазъм, учат и създават. Сами разрешават възникналите недоразумения и проявяват желание за учение,  помагат в грижи за другите и за тяхната среда. Монтесори описва етапите на развитие при децата, като Планове за развитие или Серия от прераждания, които се появяват приблизително на 6 годишни интервали, всеки от които е подразделен на 3 годишни дяла. Тя подчертава  разликата между възрастния и детето: детето е в продължително състояние на растеж и метаморфоза, а възрастният е достигнал нормата на вида. Децата трябва да са свободни да се себеизразяват и да показват природните си характеристики. Първата цел е да освободим подрастващото дете от зависимостта му от възрастните.  На децата трябва да се предостави възможност да се себеизразяват. Това освобождава тези нужди и възгледи, които иначе биха останали скрити или потиснати в средата, която не им позволява да действат спонтанно. Малките деца учат по уникален начин преди раждането до 6 год. възраст, като подсъзнателно попиват всичко около тях и фактически се самоизграждат – попиващия им ум е сравнен с гъба. Те буквално попиват информация от средствата чрез сетивата си и се само – създават просто докато живеят. Забележителен е образа на малкото дете описан от Монтесори, като „Духовен зародиш”. Там се подчертава най-важният принцип в нейната теория – че подрастващото човешко същество не е просто биологично или психологично създание, а духовна енергия, търсеща израз във формата на човешкото тяло, чрез физическия свят. При самото раждане сътворението на тялото е физически завършено. След това то трябва само да се храни, да се движи и расте. Съзнанието обаче, трябва да се развива и да мине през деликатен процес, който да не се смущава.

Възпитаващият/възрастният е необходимо да планира подходящи занимания, които да позволяват на децата да усещат успех от работата си. Когато започнат да се справят сами, те придобиват самочувствие и самоконтрол. Друг важен начин, чрез който децата учат е като наблюдават заобикалящите ги възрастни. Децата трябва да учат от тях и на приемливо за обществото поведение. Тези умения се постигат с уроците по изящество и благовъзпитание, като се демонстрират и после се практикуват чрез размяна на ролите, където се поощрява уважението и вежливостта едни към други. Децата обичат тези уроци. Всички ние трябва да бъдем по-поощряващи и да се опитаме да елиминираме следните отношения и поведения:

  • Негативни очаквания
  • Прекалено високи стандарт или двойни стандарти (да забраняваме нещо, което ние правим)
  • Създаване на възможности за съревнование, по скоро трябва: Да приемаме децата такива, каквито са,  не само това, което биха могли (според нас) да бъдат
  • Да игнорираме негативното поведение
  • Да бъдем позитивни
  • Да вярваме на децата и т.н.

Д-р Монтесори насърчава, помнете: Независимите деца са по-щастливи. Най-честите „отклонения” са: зависимост от възрастните, чувство за собственост, ненаситност, агресия, комплекс за малоценност, страх, лъжа, и психо-соматични заболявания. Тя говори за „отклонения” показани от силните и „отклонения” показани от слабите характери. При силните това са капризност, тенденции към насилие и непокорност. Такива деца са непослушни и разрушаващи със силно чувство за собственост, неспособни да се концентрират. Те имат трудности с координацията на ръцете, шумни са, нелюбезни и често лакоми на масата. При слабите това са: пасивност, вялост, плач, опити да накарат другите да свършат нещата вместо тях, желания да бъдат забавлявани, като лесно се отегчават. За тях Светът е страшен и за това се прилепват към възрастните. Понякога отказват да се хранят, имат кошмари и психо-соматични заболявания. Страхуват се от тъмното. Възрастният трябва да спре „отклонението”, когато то се появи, да помага за положителното развитие, като предлага интересни занимания, за да съсредоточи енергията на детето в нещо продуктивно. Възрастните трябва да се опитат да открият и каква е причината за тези отклонения. По-лесно е да се разговаря с хората, които се грижат за детето. Чрез наблюдения да се разбере как може да се канализира отрицателната енергия, чрез рисуване със силни цветове, ритане на топка, удряне на възглавница. Възрастният трябва винаги да показва любов и да дава чувство за сигурност. Детето изгражда волята, личността и характера си чрез спонтанната работа на ръцете. Тази работа се върши с концентрация и това, което Монтесори нарича максимум усилие: най-голямото усилие на съзидателния труд. Той е свободно избран от детето. Най-важната функция на Монтесори учителката е не толкова да учи, колкото да направлява естествената енергия на децата. Според д-р Мария Монтесори: „Показател за верността на образователния способ е щастието на Детето“.
И нека все повече деца имат възможност да се докоснат до Монтесори метода, да слушат себе си и да растат и разцъфтяват уверени, силни, можещи, свободни и щастливи!

~~~~~

ДЕТСКА РАБОТИЛНИЦА

Нашият практически опит отчита, че детето на България все по-често страда от липса на внимание от страна на своите родители и близки. В забързаното ежедневие натоварени с много ангажименти и отговорности, ние пропускаме да подарим жест на внимание – усмивка, прегръдка, одобрителен поглед. Не намираме време да поиграем с нашето дете, компенсираме със скъпи „интерактивни” играчки, които да заместят живия контакт и общуването…!

Даниела Георгиева задава на всички нас въпроса: “Предоставяме ли свободно, спокойно пространство и материали на нашето дете да твори, да утвърждава себе си и таланта си, да изгради добра самооценка и да има смелост да заяви пред всеки „Това съм Аз!”? Социалният работник насочва вниманието ни към реплики – забрани, които  най-често чуваме от възрастния да отправя към детето по време на „отдих” из парковете и детските площадки: „не пипай това”, „не се цапай”, „внимавай”, „това не е за теб”, „не можеш да правиш така”, „твърде малък си, това е работа на големите” и т.н.! С неспирните „не и не” забрани, без да даваме алтернатива на това какво и къде МОЖЕ да се прави, безотговорно „пакетираме” душите и умствения потенциал на децата си. Детето ни често е в плен на наложени рамки, норми правила несъобразени с неговата индивидуалност и възрастово развитие. Остарялата  образователна система,  не съумява да отговори на съвременните потребности на нашите деца възможност и пренатоварване с ненужна информация детското съзнание, като блокира творческия заряд и естествения поток на креативност у детето. В безброй реклами децата ни са вербувани да закупят поредните „стикери”; герои за агресивни двубои; нови модели „нинтендо” и др., които ги правят жестоки конкуренти в игрите, вместо приятели, сплотили сили в обща кауза.” Даниела Георгиева акцентира на въпроса: „Къде остава контакта с природата, с естествените материали като метод за игри, общуването очи в очи? Ето защо боледува обществото ни! Отчитаме, че нашите работни ангажименти осигуряват финансовата издръжка на семействата ни. Знаем, че родителите в болшинство не могат да се откажат от тях за да осигурят желаното внимание за децата си.”

Каним вашите-нашите деца тук в Работилницата за деца, в Холистичен център ПО ПЪТЯ НА ПОЗНАНИЕТО, където екипът от специалисти ще предостави сигурно пространство и внимание на детето да пресътворява собствения си „Аз” неограничено от очаквания и рамки. Тук, предоставяйки му материали, насърчавайки го да бъде себе си в творчеството си, в то ще се научи да бъде и да практикува – Извора на своята креативност, без всичко-знаещата учителка да му казва „как трябва”, „какво не може”, без да го поставя в съревнование с останалите и да неглижира индивидуалното му постижение. В спонтанната си работа в нашите ателиета детето ще бъде насочено от консултанта само по свое желание. Идеята в съвместната ни работа в Ателиетата е да оставим детето да следва собствения си избор, за да се преоткрива всеки път отново и отново. Подарете му два часа свобода във вълшебството на идентичното творческо пространство, където то е това, което иска да Е, а не в това, което ТРЯБВА да е. В нашата работилница няма грешни действия, тук е царството на Избора! Следвайки потока на собствената си енергия, изразявайки я в материята, децата се само-лекуват.

Те имат нужда от сигурно пространство за освобождаване на стреса. За разлика от пресметливите и практични възрастни, които се интересуват предимно от крайния резултат, децата се стремят към „правенето” на самия творчески процес, по време на който се концентрират и следват себе си в желанията и намеренията си. Тук нямаме изисквания и очаквания към вашето дете. Всяка детска творба за нас е шедьовър. Вашето дете е вашия шедьовър! Заповядайте на тематични заниманията по Ателиета в Детската работилница с мен и другите специалисти от екипа в Холистичен център ПО ПЪТЯ НА ПОЗНАНИЕТО.  При желание от страна на децата и родителите, ще се организират беседи на теми: „Здравословно хранене”, „Практически умения да възпитаме детето в самостоятелност, а не в зависимост”, „ Малките жестове”, „ Как да се справим в ситуация на обида в социалната среда” и др.

Методи: „Себепознание и усъвършенстване”; „Арт себеизразяване”; „Вербално общуване и общуване с езика на тялото ” и „МОНТЕСОРИ метод”.

~~~~~

НАЧАЛО: 16.03.2013г. (събота), от 10:00ч.
ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ: 2 часа
МЯСТО НА ПРОВЕЖДАНЕ: гр. Бургас, ул. Марагидик 14, ет. 2, Холистичен център ПО ПЪТЯ НА ПОЗНАНИЕТО

ЦЕНА НА МЕСЕЦ: 80 лв.

ЗА ЗАПИСВАНЕ: 0889 901 660

Банкова сметка за плащане на таксата:

Банка ОББ
IBAN: BG10UBBS80021082929030
BIC: UBBSBGSF
Титуляр: Спирит Турс ООД
Основание: Детска работилница

Моля, предварително се свържете с нас, за да се уверите, че има свободни места на телефон 0889 901 660 или по e-mail.

~~~~~

Водещ: Даниела Христова

Дани Христова е социален консултант с дългогодишен опит в работата с деца и семейства. Стартира практиката си през 2003 година в сферата на социалното подпомагане, а в последствие работи в сферата на социалните услуги. По настоящем е социален работник в Център за обществена подкрепа – Бургас, където работи по направления: „превенция отпадане от училище”; „семейно консултиране и подкрепа”; ”деинституализация и реинтеграция”; „наблюдение след реинтеграция”; „превенция насилие”, „предоставяне на 24-часова грижа” в Център „Спешен прием”. През 2013г. завършва обучение по Метода Монтесори и веднага започва практика при деца с увреждания.

Даниела Христова съветва: “Активно слушайте децата си, те са връзката между нас и световете, които сме забравили”
Самата тя се шегува, че в творческите дейности от работата си често бива вдъхновена от дъщерите си, които са със специализация “мъдър социален асистент на мама”.

Напишете коментар